Цветина Пенева. Класната стая на бъдещето, Напред науката е слънце!, Нека бъде светлина!, есета

 

ЦВЕТИНА ПЕНЕВА
7. клас
СОУ „Христо Проданов“, Карлово
Клуб „Литературен Еверест“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КЛАСНАТА СТАЯ НА БЪДЕЩЕТО

Точно сега съм в училище и не по кое да е време, а в междучасието... Не знам дали е заради пубертетната ни възраст, но в кабинета цари пълен хаос – анархия. Човек не може да си събере мислите, но нищо – все пак съм длъжна да опитам и да споделя идеите си.
Класната стая на бъдещето според мен ще бъде широка с удобни (дори – масажиращи!) столове. Ще можем да пишем на компютъра или таблета, лежейки в меки кресла. И докато оформяме плана на урока си като файлов документ на лаптопа (или в краен случай – на телефона, ако е по-модерен, като Хperia например), та докато пишем плана на урока, ще гледаме и филм с важен житейски урок... Но така няма ли опасност да се превърнем в роботи?! Затова ще променя малко гледната си точка. Вижте как:
Стаята на бъдещето ще е голяма и просторна, за да има място всеки спокойно да разположи чантата си с тетрадки и химикали. Що се отнася до учебниците – те ще са в електронен формат, но плановете на уроците си задължително трябва да пишем ръкописно, за да запомним по-голямата част от урока и да не забравим, все пак, да пишем... Вместо неудобните чинове за двама (които са ни все тесни, малки и предизвикващи ни към борби и разправии, свързани с териториалните претенции на съседа по чин), та вместо двуместни чинове ще имаме многофункционални бюра като тези в къщите ни. Всеки ще може да заключва личните си вещи, за да предотврати изчезването им. Столовете ще са с високи меки облегалки за по-голям комфорт на учениците. За да е по-удобно и на госпожата, тя ще пише на компютъра си плана на урока и той ще излиза на бялата дъска с помощта на онзи уред, с който гледаме презентации понякога. Домашните си работи също ще правим на компютрите, за да ни остава повече време за игра навън с приятели, сред природата.
Смятам, че би било по-икономично на всяко дете да се купува по компютър или таблет, който да се води на името на училището, а ученикът да има пълномощно, за да го ползва, преинсталира и т.н. Във всяко средно голямо училище като моето (с около 900 ученици) трябва да има поне 10 компютърни специалисти, които през определен период от време да почистват, дефрагментират и преинсталират компютрите. Не мислите ли, че ще е по-изгодно всяко дете да получава по един компютър за 5 години, да кажем, вместо всяка година да му се купува комплект учебници, при това – в цялата страна? Според мен инвестицията на държавата за персоналните ни компютри ще е голяма, но с времето парите ще се възвърнат. Освен това е много по-приятно детето да носи в чантата си само таблет или лаптоп и 4-5 тетрадки, отколкото всички учебници плюс 2-3 учебни тетрадки, също толкова тетрадки за домашни работи и за работа в клас по всеки предмет за деня. Гръбначният ни стълб съвсем сигурно би оценил повече първия, олекотен вариант на ученическата чанта – с лаптопа в нея...
Много важно е в бъдеще да нямаме по 9 учебни часа (от 45 минути всеки), а да са 4-5, до 6 часа максимум. Все пак трябва да обичаме училището, нали? А не да се преуморяваме и отегчаваме в него... Много ми се иска и в малките градове (като Карлово), както и в училищата по селата да се въведат електронните дневници, защото не всеки родител има възможност да контактува всеки ден с учителите, за да се информира за нивото на умственото развитие на детето си. Не всички деца дават ученическия си бележник при поискване и няма как да ги задължим да го правят – те все си намират начини да го „забравят“. С електронните дневници родителският контрол би бил постоянен, а това е в интерес на самото дете. Така то би било спасено от изкушението да излъже родителя или да скрие оценката си. Родителите биха могли да пишат имейли на учителите, вместо все да избягват да разговарят с тях заради високите телефонни такси...
Предлагам също така децата да идват сутрин на училище с известния в западните страни „зелен автобус“. Той представлява въжета, разграфени като квадрати, в които учениците промушват телата си и всички деца, водени от госпожата, по този начин „пътуват“ до училището си. Направо даже си спортуват! Както разбирате, този „зелен автобус“ прилича на обезопасена екопътека с разни приключения по нея... Е, как да не искаш да стигнеш по-бързо до училище? Но това е подходящ начин за придвижване на малките ученици. За по-големите предлагам да се движат с автобус с дизел или направо с електрически батерии, зареждани от слънцето. Така няма да замърсяват околната среда. Мога още дълго да си фантазирам за училището на бъдещето, но междучасието ми свърши. Сега ще влети госпожата, пък аз не искам да предизвиквам вниманието й, току виж ме изпитала! Затова спирам с творчеството, но все пак успях да кажа най-главното, според мен.
Ето какви неща си струва да учим и да изобретяваме в класната стая на бъдещето. За да бъдем и ние полезни с нещо на училището си, а не само то – на нас!

НАПРЕД, НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ!

Не съм най-подходящият човек, който да докаже, че науката е слънце (не съм отличничка), но съм най-убедилият се човек, че ако в знанията не вървиш напред, няма да свършиш далеч. Едва на 12 години съм, но знам, без образование няма как да „пробия“ в живота и да стане нещо от мен. Необразованият човек може да избира измежду ограничен кръг от професии, но дали изобщо може да избира?
Не е тайна, че не пиша домашните си с удоволствие, но пък знам какво искам да постигна в живота си! Не съм намислила нещо кой знае какво... След като завърша 12. клас, ще продължа да уча право, вероятно в УНСС. След това мисля да започна работа като стюардеса и да продължа да уча задочно за степен „магистър“.
Както съм казвала и в други мои есета – не ходя с огромно желание на училище, но ако го нямаше, животът ми щеше да е сив, едноцветен и скучен. Това не означава, разбира се, че в учебните часове си умираме от смях, въпреки че доста момчета се държат като клоуни, но шегите им са съвсем тъпи.
Някак не мога да си представя, че сутрин ще се събуждам от сън, времето ще е пролетно; ще седна за малко пред телевизора, за да взема ежедневната си доза анимации и ще изляза на разходка с приятели. (Всъщност съм си го представяла и дори съм си мислила, че бих се чувствала много по-добре, отколкото в училище.) Но това е заблуда – нали през лятото имам цели три месеца за такива разходки! Ако обаче трябваше да правя това всеки ден... направо щеше да ми се втръсне. С такъв дневен режим (без училище) щях да си остана необразована. В магазина нямаше да мога да си правя сметките и още по-лесно щяха да ме лъжат. Трудно щеше да ми е да изчисля колко ролки тапети ще са нужни, за да разкрася стаята си. А освен това, ако всеки ден е като предишните – тогава какъв е смисълът да се живее? Защо да живея, ако всеки ден ще бездействам?
През лятото решавам проблема с бездействието доста успешно – просто няма да съм аз, ако не направя някоя беля и не измисля поредната щуротия... Но – цяла година ваканция? Не, благодаря! В училище съвсем не е толкова неприятно и отегчаващо. Дори да ме сметнат за „задръстена“, ще се отклоня от мнението на „модерните шестокласнички“ и ще кажа, че ако в училище не се налагаше психическо насилие, повече хора щяха да го посещават с удоволствие. Всъщност животът ми би бил безполезен без училището, в което изучаваме и някои интересни науки. А и как си представяте емоциите в семейството, ако детето не ходеше на училище? Колко скучен би бил животът на мама без родителските срещи! Без традиционните оплаквания на учителите от мен, задето отново съм нарисувала чина... Без страха от срещата с родителите ми след тяхната среща с ученическия ми бележник...
Не зная дали успях да докажа, че науките, които изучаваме, ни водят към слънцето, но поне споделих размислите си за училището. А без него животът на всички деца би бил скучен, еднообразен и безсмислен!

 
НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

„Нека бъде светлина!“ – казал Бог и създал Слънцето, Луната и звездите. Така е според Библията и този израз се е превърнал в крилата фраза с преносно значение... Но някои геймъри, запалени по знаменития Чък Норис, са ми разказвали и виц на тази тема. Ето го: „Нека бъде светлина! – казал Чък Норис и... загасил тъмнината.“ На какви ли не чудновати реплики и претълкувания на знаменити изрази можем да станем свидетели в интернет! Сега ще ви предложа и мои размисли във връзка с темата.
„Нека бъде светлина“ е доста известна фраза, още повече сред тийнейджърите като мен. Например, по-голямата ми сестра, която е вече пълнолетна, че дори и малко отгоре (и именно – на 19 години)... Та сестра ми, която според мама още не е излязла от пубертета (но нищо де – за мен така си е по-добре, защото все още можем да се забавляваме заедно)... Та кака ми често пъти, когато се прибира късно от разходка – към 23 часа, да кажем, и когато влиза в общата ни стая, прогърмява: „Нека бъде светлина!“ И за мой ужас святка лампата, тъкмо когато съм се „усънила“, почти готова да потъна в меко-сладки сънища за шоколадово-сладоледени изкушения... Но тя прекъсва цялото това магично чудо и аз си задавам болезнения за отношенията ни въпрос – как е възможно всеки път да става така?
Но все пак аз обичам кака, въпреки всички „злини“, които ми прави, защото много скоро ще я виждам само през web камерата... Е, всяко зло за добро – тогава поне ще мога да се наспивам.
Та в заключение и аз ще кажа: нека бъде светлина, но денем! Тя да царува, изобилна и сияеща, когато всички имат нужда от нея! А нощем, когато дечицата спят, да е тъмно, за да можем да сънуваме слънчевите си сънища!

Автор

Цветина Пенева

Новият брой

Категории

ISSN 1314-3662