ВЕЛИНА РАДЕВА
12 клас, ПМГ „Акад. Никола Обрешков“, Бургас
Награда за проза в Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“, 2011, присъдена от регионалните издания на в. „24 часа“ и в. „Труд“ в Бургас

ДНЕВНИК

13.04.2011

„Мило дневниче,

Вече трети ден го няма. Чувствам се някак празна, сякаш някой е отнел другото ми Аз. Постоянно мисля за него, имам нужда от него. Искам да го докосвам, да го карам да трепери. Но това вече едва ли ще е възможно. Напоследък ми се налага да уча много, все бързам за някъде и нямах време да му обърна нужното внимание. Разбира се, всеки ден се събуждах до него, но все по-рядко се отдавахме на любимите си филми, почти не слушахме музика. Той непрекъснато се опитваше да привлече вниманието ми, но аз провеждах само кратки, телеграфни разговори. Мисля, че се засегна много от държанието ми. Но аз много го обичам! Все още го обичам толкова, колкото го обичах в деня, когато дойде в живота ми. Беше толкова щастлив ден!

Видях го за първи път, докато вървях по главната преди две години, и веднага ми хвана окото – стилен, изискан, без да изглежда помпозен, с две думи, точно моя тип. Повечето жени биха се засрамили, ако зяпнат по някого, така както аз зяпнах по него. Чак след това забелязах, че е с друга дама. Но той ни най-малко не се смути. През целия ден мислих за него, преценявах шансовете си да влезе в живота ми. Вечерта случайно включих телевизора и що да видя – той ми се усмихва от екрана, точно такъв, какъвто го бях видяла по обед. Някои казват, че подобни неща са чиста случайност, но за мен случайни неща няма –съдбата вече ни беше свързала. И все пак аз, невзрачната, със средностатистическата заплата, да успея да получа такава телевизионна звезда? Явно планетите ми се бяха наредили в правилния ред, защото няколко дни по-късно случайно се запознах с неговата дама. Реших да се сприятеля с нея, за да науча повече за него. Цял месец излизахме по кафенетата, ходихме на дискотеки, а тя, сякаш за да ме дразни, беше непрестанно с него. Бях супер отчаяна, вече знаех много за своя обект, но той като че ли не ме забелязваше, беше обсебен от нея. Тя наистина беше елегантна и красива – все пак беше бизнес дама, имаше много добре поддържан маникюр, фини ръце, които постоянно го докосваха. Правех всичко възможно, за да прикрия ревността и завистта си, но не знам дали ми се получаваше. Моята нова приятелка изобщо не го уважаваше – държеше се с него като с вещ, с която трябва да се фука пред хората и да показва превъзходството си. Аз искрено го съжалявах, но нямаше начин да му помогна. Поне докато не дойде Денят (в който между другото Венера беше на една линия с Марс) (sun) – 12.03.2009. Имахме уговорка да се видим с нея и тя дойде, но, о, чудо, без него. Изчаках да се изприказват обичайните любезности, преди да я попитам защо е сама, за да не бъда много очевидна. Предполагах, че тя никога не го беше обичала, но думите ́й окончателно потвърдиха догадката ми. Каза, че той много я бил ядосвал, изобщо не можела да го разбере, не бил за жени като нея, които предпочитат нещо по-просто, а не някой интелектуалец, който допълнително да им усложнява живота. Беше ми много трудно да запазя гласа си спокоен след това признание, но все пак я попитах дали знае къде е той сега. Странно, но тя дори не се усъмни в намеренията ми – веднага ми каза, че го е пратила да си ходи от където е дошъл. Изчаках да разменим още няколко любезности и си тръгнах. Вкъщи веднага влязох в интернет, за да потърся родното място на телевизионната звезда. Не беше трудно да го открия. Останалото е като по холивудските филми – отидох да видя как той се справя с раздялата, той ми каза, че е чакал само мен, че и бил създаден, за да бъде до мен...

Изживяхме една много страстна любов. Но аз го предадох. Не, не беше само липсата на внимание– нея винаги мога да я компенсирам. Загледах се по друг, по-млад, близък на един колега. Не, не беше любов, просто увлечение. Един ден моят принц се срещна с т.нар. си конкуренция и направо пощуря от ревност. Като че ли връзката ни не можа да издържи на напрежението и преди три дни той се изплъзна от ръцете ми като много хлъзгав сапун. Естествено, че правя всичко възможно да бъдем отново заедно, но сякаш не се получава. Колегата ми ме успокоява, постоянно ми казва, че винаги мога да намеря някой друг, но аз изобщо не го вярвам. Много съм отчаяна. Имам нужда от помощ. Аз разбих сърцето му... Предадох доверието му... А си доставяхме такова удоволствие...”

*    *    *

15.06.2011

“Мило дневниче,

Отдавна не съм ти писала, защото нямах възможност. Eдва днес се добрах до теб. Ще продължа оттам, докъдето бях стигнала. Направих всичко възможно за него, но в крайна сметка ми казаха, че микрочипът му бил непоправимо повреден и моят iPhone никога повече няма да тръгне. Не можах да повярвам, тези тъпоглави техници отказваха да излекуват любовта на моя живот!!! Изпаднах в истерия и потроших целия магазин. Дори ги заплаших с оръжие, но те отново казаха, че нищо не могат да направят. Сигурна съм, че ме лъжеха в лицето и точно щях да застрелям един, за да сплаша останалите, когато дойдоха гадните полицаи и ме заловиха. Адвокатът ми реши, че да ме обяви за луда ще е по-добре, отколкото да лежа в затвора, затова сега се намирам в психиатрична клиника. Някакъв чичко се опитва да ме убеди, че мога да продължа да живея нормално, стига да говоря с лекарите. Но какво е нормалният живот без Него?”